Оценката на значимостта на информацията е необходима от гледна точка на адекватното отражение на състоянието на оперативната и криминологическата обстановка и практическата полза от информацията за обосноваването на няколко варианта на управленско решение на ръководството на конкретната организация за сигурност. Този вид оценка (по-нататък графично изразена в схема 1.2) може да се извърши от индивидуален субект – ръководителя на организация (както и ръководител на средно управленско ниво в организацията), от ръководителите на информационно-аналитичните звена в по-висшестоящите инстанции на системата полиция и други административни субекти. Например, ако за периода 01.01.-30.06.2008 г. в Н-ското РУ – СДМВР началникът на управлението е оценил високо значимостта на оперативно-управленската информация в обобщаващ работата на районното управление информационно-аналитичен материал, изготвен въз основа на данни, постъпващи от “криминална полиция”, “икономическа полиция” и “охранителна полиция”, основанието за такова твърдение би следвало да произтича от следните факти: справката е приета и утвърдена от началника без коригираща резолюция към информационно-аналитичното звено, следователно оперативно-управленската информация в справката се възприема като достоверна и надеждна относно отчета за работата на състава. Освен това тя може да послужи за основа на прескрипции, т.е. препоръки към управляващата подсистема (например необходимост от обучение на състава на сектор “Криминална полиция” поради възникване на качествено различни от предишен период криминогенни фактори, насочване вниманието на началниците на криминални групи за оказване на помощ на по-младите ОР-ци за подбор, изучаване и привличане на негласни сътрудници с възможности за подаване на оперативно-значима информация и др.).

Оценката на значимостта на информацията може да се осъществи и от колективен субект – ръководители на сектори или направления или от ръководен екип в организацията.

При индивидуалния субект би могло процесът на оценка да се анализира в рамките на система от взаимосвързани критерии и управленски изисквания. Оптимална ли е системата на индивидуална оценка? Отговорът е положителен, защото именно ръководителите на организациите за сигурност изискват оперативно-управленска информация, представляват органа, вземащ управленско решение и отговарят за сигурността на обслужваната от организацията територия и обекти. Респективно и индивидуалната им оценка ще бъде легитимна и целесъобразна. Обикновено тя се осъществява при синтезирането на личния им професионален и управленски опит и изпълнението на възложените задачи (от по-висшестоящия ръководител в системата) за отразяване на престъпните деяния. Значимостта на информацията получава оценка, изразена като различна степен в индивидуална оценъчна скала (например, добра, много добра или слаба, много слаба).              

 

В схема 1.2 елементите в системата на оценка на значимостта на оперативно-управленска информация са основно 11 броя степени на съответствие на информацията на управленски критерии. Трите подсистеми – І, ІІ и ІІІ са тясно свързани помежду си (което изобразяваме със стрелки помежду им), както и с другите 2 подсистеми на дескриптивната (описателна) информация (съдържаща сведенията за криминалните прояви) и дескриптивната и прескриптивната (разпоредителната) оперативно-управленска информация.

Тук се налагат известни уточнения. Както вече бе казано по-горе, в информационно-аналитичните звена и от субекта на ИАД и управленските низови и средни нива дескриптивната емпирична оперативна информация се “филтрира” и преработва, т.е. тук се генерира, “произвежда” оперативно-управленска информация. Това означава, че на този етап на обработка на информацията тя вече съдържа и прескриптивни елементи (предложения, мнения и препоръки за оптимизиране на дейността на изпълнителския състав). Поради това оперативно-управленската информация в подсистема ІV може да се нарече и “прескриптивна”.

Обработването на дескриптивната емпирична информация е по същество и част от информационно-управленска дейност. Това е изграждане на нова структура и прескриптивна насоченост на обработваната съвкупност от данни и сведения.

Степените на достоверност и надеждност на информацията се определят след оценяването на пълния обем дескриптивна емпирична оперативна информация, с която работи субектът на анализ. Оценяването се извършва въз основа на единна система от стандарти, т.нар. 4 х 4, която се се прилага в страните от Европейския съюз.

В единната система се прави разлика между оценка на оперативна информация и на информационен източник. Оценката на оперативната информация трябва да се основава на професионална преценка, да не бъде повлияна от личните възгледи на субекта на анализ. Оценката на информационния източник се извършва независимо от оценката на оперативната информация. При това под информационен източник следва да се разбира негласен сътрудник, информатор или доброволен заявител. По-нататък в лекциите при изложението на метода “криминален анализ” е разгледана единната система за оценка.

Понятието “значимост на информацията” е въведено в научна употреба от науката за управление.

При оценката на оперативно-управленската информация от колективен субект може да се приложи методът на експертните оценки. Той се прилага по принцип от определен кръг специалисти при решаването на даден въпрос с известна степен на сложност.

Обектът на експертните оценки представлява такава оперативно-управленска информация, която е резултат от вторичното доразвиване на първични оперативни данни[*] и предстои нейното разпространяване в организацията за сигурност. Тази оперативно-управленска информация е генерирана от специалистите в информационно-аналитичните звена и субектите на ИАД или оперативните групи и различните сектори в дадена организация.

Подадената за оценка оперативно-управленска информация се прочита и анализира от няколко служители – експерти (ръководители, опитни оперативни или охранителни работници, специалисти). След това в обща оценка се обобщават индивидуалните оценки на експертите с помощта на комплекс от организационно- логически и математически процедури и методи, които целят обобщаване на оценката на оперативно-управленската информация и поднасянето й в подходяща форма на единоначалника.

При процедурата на експертна оценка експертите оценяват значимостта на информацията в матрица за експертна оценка на значимостта на вторичната оперативно-управленска информация, като дават оценки от 1 до 10 на съответствието на отделните й части на критериите за значимост (които са елементи в изложената по-горе система на оценка) (1.3).

 

В матрица 1.3: Раздел І. включва: 1. Увод, повод за изготвяне; 2. Данни, сведения, фактически обстоятелства; Раздел ІІ. включва: 1. Аналитична част; 2. Доказателствена част; Раздел ІІІ. включва: 1. Изводи; 2. Предложения и препоръки.

Максималната числова стойност на обобщената оценка на значимостта на информацията по отделните части на разделите е 100 точки. Получава се от сумата на оценките (максимум по 10) на всяка част от трите раздела на съдържанието на информацията.

При минимум 60 точки обобщена експертна оценка и максимум 600 точки обобщена оценка условно интервалът от обобщени оценки може да се раздели така:

След провеждане на експертната оценка се изготвя протокол за проведената процедура и се прилага към писмения доклад до административното ръководство.